Новини

Едно интервю на д-р Татяна Иванова за Дарик радио

Има проблем с културата на сигурност в България и много институции, не само банките, са склонни да пестят от охрана, което създава проблеми на охранителните фирми при изпълнението на договорите им. Това коментира в интервю за Дарик д-р Татяна Иванова, изпълнителен директор на Индустриален клъстер Сигурност. Организацията обединява на национално ниво фирмите в този бранш.

Поддръжниците на правителствените програми, бюджетните субсидии и държавните предприятия твърдят, че у нас основната причина да не се постигат добри резултати е липсата на достатъчно средства. Това не е вярно.

Българската администрация разполага с огромен ресурс за постигане на целите, които преследва, и в осъществяването на публичните политики, които е формулирала. За 2019 г. държавният бюджет ще похарчи над 44 млрд. лв.

Ресурса от 44 милиарда лева, обаче, все повече се харчи не според правилата. За 2018 г. е ясно, че:

• Редовно не се организират обществени поръчки;
• Налице е директно договаряне, вместо отворена поръчка;
• Нерядко не се събират оферти;
• Субсидии не се изразходват по предназначение.

Позиция на ИКС относно дейността на Консултативния съвет по въпросите на частната охранителна дейност във връзка с одитен доклад на Сметна палата.

Въпреки многократните ни опити на различни нива да предложим работеща форма за структурата и за дейността на КССВЧОД, настоящия  одитен доклад на Сметната палата  е поредното доказателство, че в администрацията на Консултативния съвет по въпросите на частната охранителна дейност, липсва разбиране относно правилата и необходимостта от осигуряване на механизми за публичност, прозрачност и отчетност на дейността, практиките и решенията на Съвета.

През преходните и заключителните разпоредби на страничен закон и с внесена в движение между първо и второ четене на разпоредбите депутатите отмениха текста в Закона за частната охранителна дейност, който позволяваше цели населени места да бъдат охранявани от частни фирми.

Днес Народното събрание окончателно прие изменения в Закона за правната помощ, като с текст от него промени Закона за частната охрана и отмени т. 6 на чл. 5. Именно тази разпоредба позволяваше да се издава лиценз за "охрана на урбанизирани територии".

Възможността частни охранители да пазят села и градове беше дадена в началото на тази година, но доведе до отрицателна обществена реакция. Основните аргументи "против" бяха, че така кметовете ще станат феодали и че се изземват публичните задължения на МВР по опазване на обществения ред, за които министерството получава рекордно висок бюджет - 1.2 млрд. лв. за 2018 г.. Главният прокурор Сотир Цацаров и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд. Те се аргументираха с изземването на държавните функции на полицията, както и с възможността за неограничено въздействие от страна на частни охранители.

УВАЖАЕМИ КОНТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Конституционно дело № 5 от 2018г е образувано по искане на президента и главния прокурор на Република България на основание чл.150 ал.1 и чл. 149 ал.1 т.2 от Конституцията на Република България с искане за обявяване на противоконституционни разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.6,чл. 27 ,28 ,чл.29 и §1 т.2 относно думите „отделното населено място, обособено като урбанизирана територия -при охраната на урбанизирани територии“ , както и свързаната с тях разпоредба на §1,т.5 от Закона за частна охранителна дейност ( обн ДВ бр.10 от 30 януари 2018г в сила от 31 март 2018г ) , поради противоречие с чл. 4,ал.1 ,чл.7 ,чл.8 ,чл.105 ал.2 и чл.143,ал.3 от Конституцията.

Важен стратегически обект на столичното метро ще бъде охраняван в следващите 30 месеца от фирма, която предложи най-ниската оферта, формирана по неясни критерии. Въпреки че процедурата е преминала без нарушения на Закона за обществените поръчки, фирмата "Бат Секюрити" ЕООД е избрана да пази бъдещото депо за мотриси в кв. "Земляне", след като е посочила цена за месечната издръжка на един охранител, която е в противоречие с принципите на лоялната конкуренция, както и с минималната цена за охранител на месец, определена от самите браншови организации. По този начин не е ясно дали тези разходи се в съответствие и с изискванията в Кодекса на труда.

Практиката за печелене на поръчки с най-ниската предложена цена при охранителните фирми, въпреки че е позволена от закона, не отговаря на реалните изисквания към бранша, за което вече има формирана и съдебна практика.