Този сайт използва бисквитки (cookies), които се използват за правилното функциониране на сайта, както и за събиране на данни за посещаемостта от страна на GOOGLE. С използването на сайта вие се съгласявате с това условие.

БСК: Държавата ще ангажира охранителните фирме в борбата с битовата престъпност

Законопроект за частната охранителна дейност определя как МВР да използва ресурса на частните охранителни фирми за борба с конвенционалната престъпност. Разписани са правилата за задържане от страна на охранители и предаването на хора, извършили престъпления, на МВР. Особен акцент има върху ползването на камерите за наблюдение от частните фирми.

Предвидена е по-добра координация между охранителните фирми и МВР, когато има задържани от охранителите. Те незабавно ще бъдат предавани на органите на реда, аргументира се зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

"Също ще искаме да ползваме техните камери за видеонаблядение, които са в обсега на частната охранителна дейност да бъдат предоставени като сигнали за противодействие на престъпността", коментира Цветанов.

Той е председател на ресорната парламентарна комисия по вътрешен ред и сигурност и уточни, че в последните 5 – 6 месеца по време на предизборната кампания е бил поставен въпросът за изцяло нов закон за охранителната дейност. Той отхвърли опасенията, че държавата ще се намеси твърде много в частния бизнес.

"Няма да има такава опасност. Представителите на частните охранителни фирми сами са провокирали този дебат. Този закон ще бъде приет в синхрон и диалог с частната охранителна дейност. Всичко, което ще направим ще е в интерес на частната охранителна дейност , МВР и противодействие на конвенционалната престъпност", обяви Цветанов.

Законопроектът е качен на сайта на Народното събрание на 2 август и ще бъде гледан през есенната сесия на парламента е с вносител министерски съвет е бил обсъден в тесен кръг, твърди Татяна Иванова от Индустриален клъстер Сигурност към Българската стопанска камара (БСК).

"Този законопроект е подобен на миналогодишния, но явно е обсъждан в много тесен кръг в консултативния съвет по сега действащия закон към МВР, но в този съвет са представено под 1 % от лицензираните компании. Има 3000 лиценза издадени и в съвета са представени 40 компании. Очакваме по-широко обсъждане. Частните услуги за сигурност и частната охранителна дейност са доста отговорен и голям сектор това трябва да се отчете при самото обсъждане и да се направи реформа в този сектор", обяви Иванова.

Най-много въпросителни буди текстът в чл.5, точка 4, който предвижда министърът на вътрешните работи чрез наредба да определя минималните изисквания за сигурност и безопасност, както и класификацията на обектите за охрана.

"Ще го разгледаме внимателно , ще обърнем внимание сигурно са имали нещо предвид – в момента го разглеждаме, а в Европа го няма това като практика, а ние трябва да се опрем на добрите практики от Европа, които действат вече 50 години", допълни Иванова.

Новото законодателство трябва да е съобразено и с европейската стратегия и с мнението на професионалистите, смятат от браншовата организация.

Председателят на вътрешната комисия увери, че ще има обсъждане на проекта с охранителните фирми в началото на новата пленарна сесия. Той е категоричен , че административната тежест за охранителните фирми ще намалее.

Бившият командос от специалните сили, ветеран от Ирак и инструктор на кандидати за персонална охрана Тодор Станков коментира, че държавата трябва да е водеща в определянето на правилата и контрола за спазването им.

"Дали телохранители, дали във всяка сфера, държавата е законът. Няма как държавата да не контролира и частният охранителен бизнес ", смята Станков. Той очаква охраната да има висок подбор и да получава различни нива на сертификати, спрямо квалификацията.

"Давам пример с Англия, където издават сертификати три нива. Първо ниво сертификат е за персонална охрата трето ниво е за охрана в горещи точки. Всяко едно ниво е обучение , което е специфично за работата", допълва експертът.

Някои от компаниите, занимаващи се с охранителна дейност, имат въпроси, свързани и със задължението да се сдружават, като част от изискванията за лицензиране.

Според законопроекта санкциите за охранители, които упражняват дейност без лиценз ще бъдат от 1000 до 10 хил. лв., а за неизрядните фирми глобата е 50 хил. лева. Ако нарушението се констатира отново в рамките на година глобата за охранител може да нарасне на 20 хил. лв., а за фирма до 100 хил. лв.

Връзка към статията на сайта на БСК.

Начало